Вход Регистрация

Доколко държавните служители, в чиито ръце са връчени правомощията да разпределят средствата и да ни служат, осъзнават ролята си?

Доколко институции като Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНСМП) изпълняват функциите си?


Променила ли се е ИАНСМП от времето, в което не можа да докаже своята ефективност в редица поредни програми като Програма ФАР и Националния иновационен фонд, след като ОП „Конкурентоспособност" се превръща в поредната симулация за насърчаване на преобладаващия в България малък бизнес (около 95% от бизнеса в страната са малки и микро фирми)?

В мнението на 85% от 100 фирми, кандидатствали за еврофинансиране към ИАНСМП, дейността на агенцията по отношение на ОП „Конкурентоспособност" се оценява като „неефективна и неподпомагаща малкия бизнес в България.

По идея на свои читатели в. „Класа" възложи провеждане на емпирично проучване на агенция „Маркет ЛИНКС". В продължение на 3 месеца бяха събрани мненията на 100 мениджъри на фирми, кандидатствали по ОП „Конкурентоспособност" и на 20 консултанти, професионално занимаващи се с изготвяне на проектни предложения.

Какво показват данните?
17% от фирмите са подготвяли и подавали проекти и по предишни схеми, 8% заявяват, че имат приключени проекти, 9% от тези фирми имат одобрени проекти през 2011 г. Преобладаващите мнения водят до неприятния, но доста очевиден извод, че ИАНСМП сякаш е създадена не за да подпомага усвояването на еврофондовете, а за да създава пречки пред съживяването на българския бизнес.

Проучването показа наличието на следните проблеми:
Неадекватни, а и неспазвани срокове - от 100 фирми, подали документи, 75% чакат вече една година, без да получат никаква реакция на подадените проекти. Важно е да се подчертае, че този проблем важи с особена сила за схемата за финансиране на иновативни проекти и предприятия.

Съвсем основателни са опасенията за присвояване на идея или дори цяло проектно предложение на 28% от интервюираните. „Един висшестоящ служител от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма заяви, че не могат да прегледат предложенията по BG161PO003-1.1.05 „Разработване на иновации от стартиращи предприятия" поради липсата на експерти и не се знае кога ще се случи това... Един от сроковете за подаване на проекти беше 9.03.2011 г. и оттогава те не могат да намерят експерти... Разбира се, че се опасявам от това забавяне и отлежаване на проекта ни някой да не би да си присвои нашата иновативна идея - това е напълно възможно, защото голяма част от идеите още не са патентовани..."

Тук трябва да се уточни, че става дума за процедура по предварителен подбор, т.е. фирмите подават само концепция за проект, която се оценява на ниво дали е добра и заслужава ли си да бъде поканена за разработване на цял проект, който отново ще бъде оценяван?!

Подадените проекти не се оценяват обективно и адекватно: 83% от интервюираните са съгласни с това твърдение.
Консултантите правят констатация, че често се отхвърлят иновативни идеи, които биха довели до значими промени в българската икономика или най-малкото биха създали условия за успешни бизнеси. В същия момент често се подкрепят проекти, които дори нямат идея за краен продукт/услуга.

Свръхбюрократизирано отношение към кандидатите - мнение на 91% от респондентите.
Проблемът е сериозен, защото заради формализъм и липса на бизнес гледна точка се отхвърлят (не просто се връщат) ценни проекти заради дребни технически детайли. Според интервюираните консултанти с дългогодишен опит бюрокрацията и формализмът към проектите са избирателни и достигат абсурдни нива: не се приема отчетната документация заради дребни разминавания, които често не зависят от фирмите, резултатите от целия проект също не се приемат и/или директно се спира финансирането поради някаква неспазена дребна формалност/изискване, което много често е наложено от самите чиновници и е в противоречие с действащата законова и нормативна база. Чиновниците и т.нар. експерти трябва да подпомагат бизнеса, който е имал смелостта да приеме предизвикателството и да кандидатства по ОП „Конкурентоспособност" - и така да осмисли иначе безсмисленото съществуване на тази част от администрацията (!).

Корупционните схеми, въведени от служители на предишните правителства и за които се знае неофициално, все още се вихрят с пълна сила - 91% от интервюираните са съгласни с твърдението „не плащаш - не взимаш проект" през агенцията.
От фирмите, спечелили проекти - общо 9 - представителите на 2 признават, че са платили, за да бъдат „прокарани проектите им", други 2-ма многозначително отговарят, че са действали „както е прието"; 3-ма респонденти не искат да коментират въпроса и само 2-ма заявяват, че са извървели официалния ред без допълнително стимулиране на процеса. Един от интервюираните консултанти сподели, че „в момента само около 1% от проектите, за които не е „заплатено", минават, като за „заплащане" има десетки схеми. В консултантските среди се споделя опит за поискани суми между 3000 и 10 000 лв. преди и между 3% и 10% от проектната стойност след спечелване на проекта, или абсурди като 10% от стойността на проекта предварително в кеш."

Някои от интервюираните са били предупредени, че „Дори и да сте одобрени, след това при отчитането на работата буквализмът в изискванията е абсурден за едни и символичен за други..." Една от фирмите е трябвало да плати „5000 лева само за да се премести една папка от 1 бюро на другото бюро, на която са били проектите с приоритетните плащания на 2-ри и 3-ти етап."
Някои от интервюираните споменаха, че служителите от агенцията са станали доста по-предпазливи - „ако преди няколко години с нас се свързваха хора, предлагаха директно да пишат проект и да го прокарат, сега явно играят на сигурно - само с фирми на близко обкръжение".

При отхвърляне на проектите няма аргументация, не се отговаря на последващи, искащи уточнение писма, въпроси и т.н. или това се прави съвсем формално - това е мнението на 64% от интервюираните представители на фирми.

Безсмислено усложнени процедури. Процедурите в България са в пъти по-сложни от тези в останалите членки на ЕС - с това мнение се съгласиха 38%.
„Участвах в международен проект от 11 европейски държави. Единствените, които бяха направили търг за всеки продукт/услуга, бяхме ние. Всички останали бяха избрани тихомълком, да не говорим колко пари в пъти повече получиха."
Често т.нар. експерти от агенцията отварят процедури със сгрешени документи и процедури - това е мнението на повечето интервюирани експерти.

Средствата не се изплащат коректно - мнението споделят 15% - повечето от тези, които са имали опит със спечелени проекти.
„Имахме проект по Иновационния фонд - и от последното плащане си откъснаха 10 000 лева под претекст, че нямало пари - да сме били доволни и на това..." „Този проект толкова много ни компрометира пред партньорите ни, толкова забавихме плащанията и не стана ясно защо... Едва не фалирахме." (Главен счетоводител на фирма).

Според 35% от интервюираните бизнесмени начинът, по който се предоставя еврофинансирането, сериозно подкопава бизнеса в България.
„Редица от моите клиенти, вместо да поръчат инсталациите, които бяха готови да закупят, решиха да изчакат еврофинансиране, а там нещата се проточват по 2-3 години. Целият сектор зацикли."

Основните изводи
Основните изводи на изследването могат да се подредят в четири основни групи. 1. Чиновниците, които трябва да подпомагат и улесняват процеса и достъпа до европари, безнаказано издевателстват над хора, опитващи се да оцелеят, да съживят бизнеса и икономиката на България.
2. Много малки и средни предприятия не желаят да кандидатстват, защото вече са опитали и знаят или са чули какво ще им коства еврофинансирането като загубено време, пари, нерви и надежди.
3. Все пак, надявайки се, че нещо може да се промени към добро, 51% от анкетираните биха кандидатствали отново.
4. Освен това бизнесът, който проявява интерес към еврофинансиране, иска създаване (на ротационен едногодишен принцип за всички членове) на независим мониторинг върху работата на ИАНМСП, както и за незабавни проверки.
В групата на исканията са още:
публичност на спечелилите проекти в по-детайлна информация от име и сума; даване на изчерпателна обосновка на отхвърлените проекти, в детайли по всички критерии за оценка;
при възникване на проблем или застой по дадена процедура, да се търсят причините, а резултатите да бъдат публични.
На ниво подаване на проект да се изисква само информация от фирмите, която може да бъде открита в Търговския регистър;
да се преустанови порочната практика по внезапна замяна на вече публикувани формуляри или прибавянето тихомълком на нови такива по текущи процедури; да се въведе срок за преглеждане и отговор на проектите до 3 месеца след затваряне на процедурата;
да се дават отговори и консултации от компетентни експерти, които могат да „преведат" неясно написаните насоки на достъпен за „непросветени" в европрограмите хора.